Джон Мил: Запитай се дали си щастлив, и ще спреш да си
Джон Стюарт Мил е авторитетен британски мъдрец, оставил диря в развиването на утилитаризма и положил основите на британския викториански демократизъм.
Джон Стюарт Мил акцентира значимостта на качеството пред количеството щастие в живота на индивида, както и значимостта на интелектуалните и морални удоволствия пред физическите.
Според него, с цел да се реализира повече благополучие за повече хора е нужно образованието и публичното мнение да работят дружно за определяне на “нерушимо единение ” сред самостоятелното благополучие и положителното на обществото. В резултат хората ще са стимулирани да работят освен за личното си положително, а и за щастието на всеки.
Как минава животът на Джон Стюарт Мил? Каква е неговата философия? И какво е смисъла на концепциите му в наши дни?
Биография на Мил
Джон Стюарт Мил е роден през 1806 година в Лондон. Баща му е шотландският мъдрец Джеймс Мил, основал придвижването на “философските радикали ” дружно с Джереми Бентъм – татко на утилитаризма.
Бащата на Джон споделя възгледа на Джон Лок, съгласно който човешкият разум при раждането си е tabula rasa – чиста дъска или празен лист хартия, върху който опитът написа. Джеймс Мил е уверен, че в случай че едно дете се възпита по подобаващия метод, налице е огромен късмет то да се трансформира в талант.
Ето по какъв начин, Джеймс Мил образова сина си Джон вкъщи, с цел да е сигурен, че няма да губи време, като играе с другите деца и няма да усвоява неприятни привички от тях. Преподава му по метода на Сократ, прочут още като “диалектически способ ”, посредством който посредством въпроси и отговори се реализира разговор на спорни възгледи сред преподавател и възпитаник. По този метод бащата на Мил го предизвиква да изследва концепциите, които учи, вместо просто да ги наизустява и повтаря като папагал, написа novavizia.com.
В резултат, на тригодишна възраст Джон Стюарт Мил стартира да учи старогръцки и на седемгoдишна възраст схваща разговорите на Платон в оригинал. На осем стартира да учи латински. На дванадесет към този момент има задълбочени знания по история, стопанска система и политика, както и умее да взема решение комплицирани задания по математика. Изучава трактатите по логичност на Аристотел и трудовете по инономика на Адам Смит.
Накратко, Джон Стюарт Мил се трансформира във вундеркинд, затова опитът на татко му съумява. Когато е на към двадесет години той към този момент се подрежда измежду най-блестящите мислители на своето време, въпреки че по този начин и не съумява да превъзмогне напълно странното си детство и остава релативно уединен и дистанциран от другите през целия си живот.
Дългите години на с напрежение учене водят Джон Стюарт Мил до физически колапс и в избран интервал той даже обмисля самоубийство. През 1823 година заради религиозни различия с формалната теория на университетите в Оксфорд и Кеймбридж взема решение да не учи в тях и стартира работа в Източноиндийската компания, където работи до пенсионирането си през 1857 година В същата компания – една от най-големите корпорации в целия свят за времето си, работи и татко му.
Работата за Източноиндийската компания обезпечава на Мил задоволително приходи и време за писане. В този интервал той се среща със защитничката на правата на дамите Хариет Тейлър, която, след двадесетгодишна връзка, му става брачна половинка.
Основните писания на Джон Стюарт Мил са “Система на логиката ” (1843), “Принципи на политическата спестовност ” (1848), “За свободата ” (1859), “Утилитаризъм ” ((1861), “Подчинението на дамите ” (1869) и “За природата ” (1874). Някои от трудовете му, като да вземем за пример “За свободата ” и “Подчинението на дамите ”, са написани благодарение на брачната половинка му, макар, че тя почива преди книгите да се появят на бял свят.
Джон Стюарт Мил е член на британския парламент в интервала 1865-1868 година и получава опция да приложи на процедура своята философия на морала и политическа философия. По време на мандата си Мил е първият член на Народното събрание, който приканва дамите да получат право на глас и се застъпва за разнообразни политически и обществени промени в английското общество.
Джон Стюарт Мил умира през 1873 година и е заровен до жена си.
Мил и утилитаризмът
Джон Стюарт Мил е учтив като утилитарист и въздействието на Джереми Бентъм върху него е голямо. Мил поддържа главната концепция за утилитаризма на Бентъм, че вярно и морално е да вършим това, което ще породи най-голямо благополучие, само че в същото време създава своя версия на теорията за утилитаризма, като се интересува най-много от публичните и политическите й измерения.
Според Мил, с цел да се реализира повече благополучие за повече хора е нужно образованието и публичното мнение да работят дружно за определяне на “нерушимо единение ” сред самостоятелното благополучие и положителното на обществото. В резултат хората ще са стимулирани да работят освен за личното си положително, а и за щастието на всеки.
Ето по какъв начин, Мил прави заключението, че обществото би трябвало да дава на всички индивиди свободата да се стремят към благополучие. Според него е належащо законодателството да взе участие в отбраната на правото на индивида да е свободен да преследва персоналните си цели.
Има единствено една обстановка, в която тази независимост би трябвало да бъде лимитирана – когато действията на един са посягане против щастието на различен. Мил акцентира, че в тези случаи самостоятелното благоденствие, физическо или морално, не е задоволително съображение. Това е т.нар. “Принцип на вредата ” – предизвикателна концепция за викторианска Англия, в която доста хора имат вяра, че част от ролята на държавното управление е да постанова положителни морални полезности на хората. Джон Стюарт Мил не е склонен. Той счита, че по-голямо благополучие ще се породи, в случай че индивидите имат по-голяма независимост на държание, вместо да бъдат ограничавани и поучавани. Мил ненавижда “тиранията на болшинството ” – методът, по който публичният напън пречи на хората да вършат това, което желаят, или да станат това, което са желали да станат.
Другите може и да мислят, че знаят какво ще ни направи щастливи. Но нормално бъркат. Ние знаем доста по-добре от тях какво желаеме да вършим с живота си. А даже и да не знаем, твърди Мил, по-добре е всеки от нас да бъде оставен да допусне самичък грешките си, вместо да ни принуждават да се съобразяваме с избран метод на живот.
Например, дано си представим човек, който всяка вечер изпива по две бутилки алкохол (концентрат). Лесно е да забележим, че този човек се е отдал на пиене до гибел. Редно ли е законът или обществото да се намеси, с цел да го спре? Не, споделя Мил. Освен в случай че не рискува да нарани различен човек, никой не би трябвало да го принуждава да промени държанието си, нито би следвало държавното управление да му пречи да провали живота си в пиянство. Това е негов свободен избор. Ако се грижеше за малко дете, съгласно Принципа на вредата обстановката щеше да е друга, само че защото никой не зависи от него, той може да прави каквото желае.
Примерът е краен, само че илюстрира тезата на Мил за свободата в метода на живот. По сходен метод Мил смята, че е жизненоважно на всички да се даде независимост да мислят и приказват каквото желаят. Откритата полемика е от огромна изгода за обществото, тъй като принуждава хората да се замислят по-сериозно за това в какво имат вяра. Ако възгледите им не биват оспорвани от хора с противоположни възгледи, тогава евентуално ще се придържат към догматично мислене и предубеждения.
Идеята на Джон Стюарт Мил, че увеличение на самостоятелната независимост поражда като цяло повече благополучие, в сравнение с ограничението ѝ, заляга в книгата му “За свободата ”. Основната ѝ теза е, че да се даде на всеки човек пространство да се развива е най-хубавият метод за образуване на обществото.
Или, в центъра на утилитарната философия Мил слага индивида, а не обществото. В тази връзка Мил отбелязва:
“Всеки субект е суверен на тялото и мозъка си. ”
Според Мил, в случай че остави индивидите да живеят по метод, който ги прави щастливи, обществото им дава опция да реализират своя капацитет, а на собствен ред това е от изгода за обществото, защото достиженията на обособените гении способстват за общото богатство.
Мил и щастието
В работата си по теорията за утилитаризма, Джереми Бентъм изобретява логаритъм за пресмятане на щастието – “Felicific calculus ”. Той счита, че благодарение на този прецизен способ се обезпечава справедлива платформа за разрешаване на етични дебати, тъй че решенията да се вземат в интерес на възгледа, който съгласно изчисленията носи най-голямо наслаждение.
Как работи показателят на щастието на Бентъм? Взема се несъмнено деяние, след което се дефинира какъв брой наслаждение ще донесе то – какъв брой дълго ще продължи, какъв брой е мощно, каква е вероятността да породи други удоволствия и така нататък След това се изваждат всички единици на страдалчество, които могат да бъдат подбудени от действието. Това, което остава, е цената на благополучие от действието.
Бентъм назовава тази стойност “утилитарност ”, т.е. полза, тъй като колкото повече наслаждение поражда действието, толкоз по-полезно е за обществото. Той смята, че всички публични и политически решения би трябвало да целят най-голямо благополучие за максимален брой хора.
За Бентъм няма значение какви са източниците на удоволствието – всички са еднообразно значими и от голяма важност е количеството наслаждение. Ако удоволствието е същото, цената от действието е същата. Или, едно и също е дали сме удовлетворени свине, които се търкалят в калната кочина и гълтам лакомо храната в копанята си, или човешки същества, които са в положение да изпитват по-изтънчени интелектуални и морални удоволствия. Бентъм не прави разлика, за него са значими само продължителността и интензитета на удоволствието.
Постепенно Мил стартира да гледа на тезата на своя преподавател за щастието като наслаждение като на прекомерно груба и възприема друга позиция. Мил счита, че можем да изпитваме разнообразни типове удоволствия и че някои са по-добри от други. В уравнението на щастието той придава по-голяма тежест на интелектуалните удоволствия пред физическите.
Джон Стюарт Мил отбелязва:
“По-добре да бъдеш незадоволен Сократ, в сравнение с удовлетворен простак. ”
Това е по този начин, защото философът Сократ може да извлече доста повече изискано наслаждение от своето мислене, в сравнение с простакът би могъл в миналото да реализира. Мил акцентира значимостта на качеството пред количеството благополучие. Според него никакво количество низше наслаждение не може да се съпоставя с даже малко количество висше наслаждение.
По-низшите удоволствия, като тези, които едно животно може да изпита, не могат да се мерят с по-висшите, интелектуални удоволствия, да вземем за пример удоволствието от четене на книга или слушане на концерт.
Прасето не може да чете или да слуша класическа музика, тъй че мнението му по сходен въпрос не е от голяма важност. Ако едно прасе можеше да чете, то би предпочело да чете, вместо да се въргаля в прахта, твърди логиката на Мил.
Цитати от Мил
Джон Стюарт Мил е прочут с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Запитай се дали си благополучен, и ще спреш да си. ”
“Достойнството на страната зависи от достолепието на нейните жители. ”
“Един човек с религия е еднакъв по мощ на 99 души, които имат единствено ползи. ”
“Геният може свободно да диша единствено в атмосфера на независимост. ”
“Бракът е единствената форма на иго, която законът позволява. ”
“Жена, която не води мъжа си напред, го тласка обратно. ”
“Източникът на красноречието е в сърцето. ”
“В нашия век на лукс стигнахме до такава степен да наемаме други хора, с цел да правят положителните каузи вместо нас. ”
“Добродетелта не е цел, а единствено средство за реализиране на задачата. ”
“Като цяло хората имат пагубна наклонност да бъдат безразлични към това, което им се коства несъмнено, и тази наклонност нормално е причина за множеството от техните неточности. ”
“Научих се да диря благополучие, по-скоро ограничавайки личните си стремежи, в сравнение с пробвайки се да ги удовлетворя. ”
“Хората не желаят да бъдат богати; хората желаят да бъдат по-богати от другите. ”
